Български
Район Витоша
23 юни 2017, 16:39
   

Силата на вярата и духа надживява вековете

ИСТОРИЧЕСКИ ПАМЕТНИЦИ В РАЙОНА

Боянска църква „Св. св. Никола и Пантелеймон”

Тя е исторически паметник със световно значение, включен през 1979 г. в листата на Световното културно наследство на ЮНЕСКО. Филиал е на Националния исторически музей от 2003 г.

Намира се в подножието на Витоша, в квартал Бояна.


Църквата е един от малкото цялостно съхранени средновековни паметници, достигнали до наши дни и свидетелстващи за значимия принос на българското монументално изкуство в този период в европейското културно пространство.


Най-старият


строителен период


е от края на Х и началото на ХІ век. Представлява малка едноабсидна кръстокуполна сграда с вградени подпори, които формират вписан кръст. Фасадната пластика на многостъпалните засводени ниши и арките при отворите е допълнена с т.н. „вълчи зъби” от поставените неортогонално керамични зидарийни тела при сводовете. Тези похвати се откриват в по-старите български храмове в Търново, Охрид и Костур.


Църквата е разширена през 1259 г. от севастократор Калоян по овреме на царуването на Константин Асен Тих. Тогава е пристроена основната част, която определя храма към типа двуетажни църкви-гробници. Долният етаж – криптата - е покрит с полуцилиндричен свод с две ниши „аркосолиии” – на северната и на южната стена. Горният етаж - параклиса – повтаря архитектурния тип на първоначалния строеж. Забележителна е фасадната украса – освен пластиката на слепите засводени ниши и арките при отворите тук е използван и т.нар. „живописен стил”. Той представлява смесена зидария от бял камък и червени тухли, съчетана с керамопластична декорация от вградените цветни глазирани „чашки”. Този похват е характерен за българските храмове в Търново, Несебър и Охрид.


Третата част е достроена през Възраждането (средата на ХІХ в.) от боянчани.


Освен в архитектурно отношение църквата има световно значение главно със своите


стенописи


които са предшественици на италианския ренесанс и го изпреварват с близо век. Те са от няколко периода: ХІ-ХІІ век, 1259 г. (най-ценните!), ХІV век, XVI-XVII век и 1882 г.


Изключителни художествени достойнства притежават световноизвестните стенописи от 1259 г. В една съвсем скромна на вид постройка неизвестният Боянски майстор е успял да извае образите на 240 човешки фигури. От неговата група художници се знае името на Димитрий Зограф, а техният стил се причислява от изкуствоведите към Търновската живописна школа. Портретните изображения на ктиторите на храма севастократор Калоян и съпругата му Десислава, както и на българския цар Константин Асен и царица Ирина се характеризират с ярка индивидуалност и психологизъм. Откриват се надписи: „Калоян – севастократор и ктитор, Десислава – севастократорица и ктиторица, Константин – цар, Ирина – царица.”


В Листата на световното културно наследство на ЮНЕСКО Боянската църква присъства като световно значим исторически обект редом с базиликата „Свети Петър и Павел” в Рим и Парижката „Света Богородица”.
Храмов празник – 27 юли.

Драгалевски манастир „Успение Богородично”

Разположен е на 1,5 км. над кв. Драгалевци сред вековна букова гора.
Той е исторически паметник с национално значение. Наричан е още „Царски манастир” и „Света Богородица Витошка”. Възникнал е в края на XIV и XV век. Като основатели и градители на манастира се считат цар Иван Александър и цар Иван Шаман. За отбелязване е, че в тези времена той е бил ставропигиален. Думата е от гръцки произход и е съставна – от „кръст” и „забивам. А обяснението е, че при основаването на известен манастир (или църква) в основата се забивал кръст. Ако това действие се е извършило от патриарха – манастирът става ставропигиален. А това има за последствие неговият особен статут – той се поставя под пряка юрисдикция на върховната църковна власт, в България – на Светия синод.
Тази християнска забележителна обител е била разрушена от турските нашественици през 1383 г. при завладяването на София. През XV век манастирът е въздигнат отново, за да стане средище на Софийската книжовна школа. Средновековната църква е изографисана през 1476 г. в духа и стила на Търновската живописна школа. Дарител е боляринът Радослав Мавър. Стенописите със своите сюжети и художествени достойнства са образец на световното изкуство: „Съдът на Пилат”, „Обесването на Юда”, „Отричането на Петър” и др. През XVII век църквата е обновена. Предполага се, че майстор на фреските е св. Пимен Софийски. Иконостасът е от края на XVII век. Съхранени са икони от Никола Образописов.
Тук се среща с Левски монах, известен като Генадий Скитника и бил знаменосец в четата на Ильо Войвода. Апостолът на свободата се е укривал зад манастирските стени и едновременно е ръководел създаването на комитетската мрежа в софийско. За този исторически факт свидетелства съществуващата в момента специална паметна плоча в двора на манастира.
Храмов празник – 15 август.

Църквата „Света Троица” в кв. Драгалевци

Строена е от 1893 до 1898 г. Малцина знаят, че идеята и първоначалният замисъл са били тя да бъде умалено копие на руския златен храм в село Шипка. На освещаването присъства цар Фердинанд, който лично дарява две икони – „Свети цар Борис І” и „Св. св. Кирил и Методий”. След реконструкцията от 1956-1958 г. храмът променя облика си.
Забележително е, че църквата съхранява мощи на св. Йоан Златоуст, на Св. Трифон и на Св. Пантелеймон.

Национален исторически музей

От 2000 г. е разположен в едно от крилата на Резиденция „Бояна”. Създаден е през 1973 г. Съхранява над 650 000 паметници на културата и е един от най-големите исторически музеи на Балканите.
НИМ съхранява и огромен археологически и исторически архив. Колекциите му са неговото най-голямо богатство. Те съдържат материални свидетелства от праисторическо време до наши дни.

Църковен храм „Св. Пророк Илия” в кв. Княжево

Построен е върху стара джамия, срутена през 1886 г. Тя е била част от голям дервишки комплекс, изграден около гробницата на виден мюсюлмански духовник от XVI век Бали Ефенди. Всички предания обаче сочат Бали за особено толерантен към християните, които покровителствал благодарение на големия си авторитет.
Забележително е още, че архитектурата на църквата е изключително самобитна и няма аналог в България! Тя все още е предмет на задълбочени научни изследвания. Големият централен островърх купол е добре пропорциониран, а неповторимият силует на храма се допълва от многобройни малки островърхи куполчета с декоративна функция.
Храмът е завършен през 1893 г. В двора му се намира гробницата на Бали Ефенди – исторически паметник с местно значение.
Храмов празник – 20 юли.

Манастир „Св. Лука”, село Владая

Разположен е в югоизточното подножие на Люлин планина, срещу ж.п. гара Владая. Според научни изследвания манастирът е основан по време на Второто българско царство. Възобновен е през ХХ век.
Черковният иконостас е обявен за паметник на културата.
Храмов празник – 18 октомври.

Църква „Св. Йоан Богослов”, с. Владая

Обявена е за художествен паметник от Средновековието и непосредствено преди него.
Храмов празник – 26 септември

Църква „Св. Георги”, село Мърчаево

Обявена е за художествен паметник от Средновековието и непосредствено преди него.
Храмов празник – 6 май.

АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПАМЕТНИЦИ С НАЦИОНАЛНО ЗНАЧЕНИЕ

В район „Витоша” за такива са признати и регистрирани:

  • Надгробна могила – 500 м. източно от кв. Драгалевци;
  • Надгробна могила – северно от кв. Драгалевци, в местността „Могилата”;
  • Градище – южно от кв. Бояна, в местността „Тухлите”;
  • Градище – източно от кв. Драгалевци, в местността „Зелени връх”;
  • Останки от крепост – южно от кв. Бояна;
  • Останки от антична постройка с ограда – в гробището на кв. Драгалевци.
АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПАМЕТНИЦИ С МЕСТНО ЗНАЧЕНИЕ

За такива в район „Витоша” са признати и регистрирани:

  • Останки от тракийско светилище – в землището на кв. Драгалевци, вр. Кикиш;
  • Останки от турска кула – в източния край на кв. Симеоново;
  • Останки от тракийска крепост – източно от село Мърчаево.

Информация