Български
Район Витоша
23 юни 2017, 16:41
   

История

Към тайните на едно име – Драги левове, Драгалефча или Драгалевци?

В 1892 година, след Освобождението, къщите на Драгалевци са 114 на брой, почти всички обърнати към „Курубаглар”, „Лозенец”. Оттам идва пътят от София, типичен крив селски път.

Селището е твърде старо. За да разтълкуваме името, би ни помогнал документалният материал, още повече че той не е така оскъден, тъй като наблизо е Драгалевският манастир.

Ако трябва да се базираме на историческите извори за основаването на манастира, то е станало по времето на Иван Александър, досъграден и дарен от Иван Шишман. Проследявайки името на селището, ще забележим, че в по-ранните документи то е вписано и цитирано като „Драголефча”. В един твърде ранен извор „Тимар на Юсуф, брат на соколаря Али”, датиран и изписан в „сефер 859”, което съответства на времето от 9 до 18 февруари 1455 година, селото е записано и се разчита като „село Драгулевци”. Селото по това време има четиридесет и седем домакинства и седем вдовици. Приблизително така то е споменато и по-късно. Като Драгалефча е записано например”Списък за събиране на суми от населението в Софийско за издръжка на охрана срещу хайдути” от 1749 година. По същия начин се среща и в подобен документ от 1776 година.

Името е съставено и се състои от две части – „Драго” и „лефча”. Известно е, че в стара България лъв се изговаря като „леф” и „лев”. „Левът” като символика се среща не само в Иван-Шишмановите аспри, той е обичан символ и преди това. Логиката може да допусне, че става дума именно за „леф” или „лев” и така името би могло да се тълкува като „Драги лефча” – „Добрите левове”. Разбира се, не става дума за аспри, за парични единици – прозвището е употребено като нарицателно за драгалевчани. Тълкуването е обяснимо – драгалевчани – те са били едни от защитниците на стария Средец и за да получат подобно прозвище, несъмнено са проявили привързаността си към някогашна България. Допустимо е, че не това се дължи владетелското благоволение – да им се въздигне манастир непосредствено до селището.

Примерите за смисъла на името далеч не са изчерпани.

В един регистър от 1606 година, селището отново е упоменато като „Дирагулефче”. И това, както и останалите наименования, напомня за „Драго лъвче”, „Драги лъвове” или „добри”, „верни” лъвчета, несъмнено символ за предан воин.

Колкото и да е странно, по време на робството драгалевчани не са се задоволявали само от поминъка си от пасищата и дърводобива. Според османски документ от средата на XVII век – хюджет за 1647 година, драгалевците заплащат данък от 31 хиляди и 340 акчета – облог в полза на „кюрекчиите”, т.е. в е с л а р и т е  и  к о р м ч и и т е в императорската флота. Нещо повече – в хюджета се споменават и имената на драгалевчаните, които се прехранват от занаят в морето. Такива са Вучко, Мишо, Павле, Вълко и др. Как са стигнали те до морската шир и дали не е акт на стародавна традиция – не е известно, но може да се предполага.

Ето и документа, така, както е публикуван от Диаманди Ихчиев и по-късно поместен в сборника „Българско възраждане”.

„Жителите-рая от село Драгалевци, Софийска каза: поп Вучко, Стоян велди Михо, Кершо велди Михо, Стефан велди Недьо, Михаил велди Павле, Славко велди Вълчо, Вучко велди Цветко, Стойо велди Марко и Иван велди Стайчо – се явиха пред пълния състав на Софийския шериатски съд и в присъствието на носителя на този акт, спахията Хасан Сердар ага ибни Осван, всеки от тях с прилично пред съда почитание изповяда и каза следното:
„За сметка на настоящата благополучна година взехме заем от спахията Мехмед ага сумата 31 340 акчета, за да изплатим данъка, който се следва на селото и който дължим на царското съкровище за кюркчиите (веслари и кормчии) що са на служба в сформираната императорска флота. Тоя данък се прибира от спахията на селото за сметка на правителството. Ние се задължаваме взаимопоръчително да изплатим горепосочената сума напълно, в срок от (три) 3 месеца от датата на настоящия съдебно-шериатски акт, без оспорване.”

Съдът след като потвърди станалата изповед по тоя заем, по желание на страните състави и написа този съдебен акт за станалото – днес, 29 ден на месец мухарем 1057 г. от егира, или 1647 г. от Р. Хр. (23.ІІ. 1647 г.).”

Документът е от значение, тъй като изяснява връзката на вътрешността на страната с морските пътища. Може да се предполага, че драгалевчаните „кормчии” са били в Егея, която е сравнително по-близо до тази част на страната. Още повече, че в тази част на Беломорска Тракия съществува една постоянна комуникация с манастирите от Света гора. Както е известно, това е съхранена традиция още от времето на Иван Александър и Иван Шишман.

Ще припомня и факта, че закрилникът на пътуващите в морето св. Николай е патрон на близката църква – в село Бояна, някога част от едноименен манастир, като неизвестният боянски майстор е посветил на светеца обширен цикъл. Двете селища са съседни и символиката едва ли е случайна.

Всичко това показва особеното значение на целия пръстен от селища в полите на Витоша. Още повече, че на възвишението са останали фрагменти от малка крепост.

Скътан в планината, Драгалевският манастир е старо книжовно огнище. Още в 1469 година поп Никола преписва четвероевангелието съхранено в Хилендарския манастир. В лето 1534-то тук е създадено и известното Драгалевско евангелие, което златар Велко обковава в 1648 година. За работата му заплаща някой си Хаджи Аврам, вероятно игумен на манастира. Все тук работят и тримата братя книгописци – Данаил, Стоян и Влад, съставили псалтир, съхраняван в Иверската обител. Известен е и книжовник Йов, съставителят на Царския поменик, пренесен в Бояна, пренесен в Бояна, а започнат в лето 1612-то. Именно този е поменикът, чиито три първи страници с изписани български владетели откъсва и отнася в Русия Виктор Григорович.

Впечатление прави надписът на една от иконите в църквата. Под млад мъж зографът е отбелязъл: „Осунуль iако же левь. Кто воздвигнеть его.”, т.е. „Заспал е като лъв. Кой ще го събуди”. Повик, който ясно подсказва патриотични настроения.

В годините на игото в драгалевската обител служи известният Генадий Скитника, наричан още Генадий Ихтимански, някогашен знаменосец на Ильо войвода. Тук се осъществява и срещата между Генадий и Левски, чието познанство е още от легията през 1862 година. След Арабаконашкия обир Генадий напуска Драгалевци и тук работи Игнатий Рилски, възстановител на революционния комитет.

В Драгалевци остават исторически белези и от по-ново време. Веднага след Освобождението във вестник „Марица” по препоръка на Марин Дринов е отпечатан изключително интересен епос за Освобождението, съставен от шопската поетеса Катерина Божилова.

Така будната историческа памет на Драгалевци се предава от поколение на поколение. Хроники от зея, съхранила пътеки на книжовници и владетели, но и на обикновени храбри българи, които преди време някой нарекъл „драги левци”!

Георги Тахов, От Средец до София, С.1987

Бел. ред. На някои тази статия може да се стори твърде спорна, за други ще е истинско откритие. Ние я изнамерихме в историческата литература, посветена на София, и ви я поднасяме тук, за да отворим един постоянен разговор за етимологията (произхода) на имената на различни квартали, райони и забележителни места в нашата столица и нейните околности. Пишете ни какво знаете или сте прочели по тази тема. Най-интересните ваши статии или бележки ще бъдат публикувани.

Информация